ДОТЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТЀРВАМ, ‑аш, несв.; дотѐрам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Обикн. за нужда — намирам, налягам. Я догледа болена Дойчина: / Ай ти тебе сестро Ангелино! / Що те тебе нужба дотерало, / дворе метеш градом сълзи рониш? Нар. пес., СбБрМ, 126. Го догледа негова стара майка: / Ай ти синко, Симеон добър юнак! / Що те тебе нужба дотерало, / глава кършиш от свои рамена, / ръце кършиш от свои колена. Нар. пес., СбБрМ, 463. Клюкнал на врата и брат му слегол да му отворит. "Шчо нужба те дотерала, рекол брат му, да додиш сега на овая доба?" Нар. прик., СбКШ, 98.

2. Докарвам, придвижвам нещо или някого до определено място или граница. Най-после ашколсун ке му речам на зетов,.., що можел до овде да я дотера оваа работа. Нар. прик., СбНУ ХIV, 128. На пътя срешна той селянката си Драгана .. с искрена любезност,.. попита я що я е дотерало тъдява в това късно и начумерено време? В толкози гъста тъмнина. П. Р. Славейков, СК, 108. дотервам се, дотерам се страд.