ДОТИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТЍКВАМ, ‑аш, несв.; дотѝкам, ‑аш, св., прех. С тикане докарвам, избутвам нещо или някого до определено място. Жени, навлекли панталони и зимни палта,.., с домашни лопатки в ръце пълнеха кофи с разва‑

лини и смет, изсипваха ги в каруци без коне, които сами дотикваха до някоя градинка, за да ги разтоварят. П. Славински, ПЩ, 492-493. Смрачило се бе вече, когато дотикахме с професор Ронай препълнената количка до "Парад". П. Славински, 113. Поисках един прът, и с него улових и дотиках до вратата два-три тома. Ч, 1871, бр. 10, 315. дотиквам се, дотикам се страд.