ДОТИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОТЍЧАМ1, ‑аш, несв.; дотека̀, дотечѐш, мин. св. дотѐкох, прич. мин. св. деят. дотѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., непрех. 1. За вода, поток, река и под. — като тека, стигам до определено място. — Струпал си човекът една воденичка, дотече ли вода, събере своите и си замеле... Ст. Л. Костов, Г, 49. Дотече река златена, / донесе цвеке свакаво. / А девойка га сбираше. Нар. пес., СбНУ II, 64. Моето йе цвете, / рано прецъфтяло, / моета йе вода, / ся мътна дотекла! Нар. пес., СбАИ, 359.
2. Остар. и диал. Прииждам, заливам, наводнявам. — Известяват из Белград: .. — Нашите са оттеглиха на дясната страна на р. Дрина, която е толкоз дотекла, щото може би да разкъса мостовете. НБ, 1876, бр. 32, 126. Потоците бяха дотолкова дотекли, щото като не можеше да са минат, ний са принудихме да чакаме да престанат. П. Бобеков, БВК (побълг.), 49. Та като заседна тое снег,.., та чак до Благовец. Па тогай като зема да се топи оне снег, та кога дотекоа ония реки, ония наводнения, та вече не знам докъде! СбНУ ХLV, 390. Бързо наземи слезнете, / та вижте чудо големо: / какви са тия писоци? / .. / Покрай Дунаво минете. Да не е Дунав дотекъл, / гемии да си потопи? Нар. пес., СбНУ, ХLIV, 129. Ако е Вардар дотекъл, / не карай, синко, пред керван, / че ще се, сине, удавиш. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 189.