ДОТЍЧВАМ

ДОТЍЧВАМ, ‑аш, несв.; дотѝчам, ‑аш, и (остар.) дотека̀, дотечѐш, мин. св. дотѐкох, прич. мин. св. деят. дотѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., непрех. С тичане стигам до определено място. Майките често поискваха вода за децата си. Селянките дотичваха бързо и поднасяха стомни, медни съдове, чаши... К. Ламбрев, СП, 78. Савка и Кераница, малко след тях и Гаврилица, дотичват отляво и се спират. Й. Йовков, А, 137. Помощник-командирът, привел мършавото си тънко тяло на две, бързо и малко смешно тичаше през бойното поле. — Няма да дотича! — помисли той разтревожен. — Ще го убият! Без да сваля бинокъла си, майорът разбра, че помощникът му все пак е дотичал и облекчено въздъхна. П. Вежинов, ВР, 264. Андрей повика децата, които чтом чуха, че старец Теофил иска да поговори с них, хвърлиха всичките си игри и скачешком дотекоха и нависнаха ся на коленете и на шията му. С. Радулов, НД (превод), 5-6.

Списък на думите по буква