ДОТОГАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТОГА̀ВА нареч. 1. До определен момент в миналото или в бъдещето, за който се говори сега. Той се отказва от службата, която изпълнява дотогава — посредник на комитетската кореспонденция

с чужбина. Ив. Унджиев, ВЛ, 275. Той гледаше ясното, обсипано със звезди небе,.. А в ума му се въртяха чудни,.., нови и немислени дотогава мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 29. Довечера ще дойдат на родителска среща майките на учениците, а дотогава трябва да са готови уроците за утре... Л. Александрова, ИЕЩ, 273-274. С парите бяха зле — и единият, и другият. Стамат кроеше да продаде една нива, Арабаджията щеше да завърши дотогава две каруци... Ст. Дичев, ЗС II, 205.

2. Дотогава... докогато, докато... дотогава. За означаване краен предел на някакво действие, уточнен в предходно или следв. подч. изр., въведено с нареч.-съюз докогато, докато. Докогато са цветята пресни, / дотогава извор са на песни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 22. Ще ти се сърдя дотогава, докато не осъзнаеш вината си.

— Друга (остар. и диал.) форма: дотогѝва.