ДОТОЛКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТО̀ЛКО нареч. Остар. и диал. Дотолкова. — Нашето село го казват диво, защото е в диво място до балкана, — поговори дядо Цони, — но ние можем да се похвалим, че не сме дотолко диваци, каквито ни мислят. Ил. Блъсков, КУ, 23-24. — Стой, жена, не думай тъй, не гневи бога, здраве да е, че ва пък дотолко не мрем от глад я? Китка V, 1887, кн. 15, 18. Риториката е красилото на поезията и дотолко силно действува в человеческите сърца, щото и най-нечувствителните от тях ся разпалват и стават другояче хора. Ф. Велев, КР (превод), III.