ДОТО̀ЛКОВА

ДОТО̀ЛКОВА нареч. 1. За означаване на висока степен на действие или качество; до такава степен, толкова много, така. — Едва ли Асен ще се принижи дотолкова. Той е горд и ми се струва, че няма да се занимава с такива дребнавости! — За да защити баща си, на всичко е готов! Ст. Даскалов, СЛ, 287. Той не танцуваше дотолкова лошо. Когато валсът свърши, Лина каза: — А следния танц канят вече кавалери. М. Грубешлиева, ПП, 201. Костюмът не е дотолково грозен.

2. Дотолкова... доколкото (колкото, щото, че). За означаване на определена степен или количество, изразени чрез следв. подч. изр., въведено с нареч.-съюз доколкото (колкото, щото) или съюз че. Почна [Борис] да мърмори недоволно. Никой вече не го зачитал за нищо. Имал значение само дотолкова, доколкото могли да го използуват като дойна крава. Д. Димов, Т, 521. Поне да имаше хумор в тия му [на Хуго Салус] разправии, поне дотолкова, колкото го има в другите му неща, в песните му! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 133. "Заздрачаваше се, гъста мъгла падаше въз снежното поле, дотолкова гъста, щото окото ми едвам съзираше мътно борчетата." Ив. Вазов, Съч. ХII, 49. Когато отвори и зачете писмото, ръцете ѝ дотолкова се разтрепераха, че буквите започнаха да подскачат пред погледа ѝ. Г. Караславов, ОХ I, 37.

Чак пък дотолкова. Разг. За изразяване на съмнение, на недоверие относно високата степен на нещо. Ония сановници и съветници .. се мъчеха да убедят своите съседи, че това момче е едно невиждано дарование и че щом засвири, всички ще занемеят и ще се забравят. Жените около тях проточваха любопитно шии, но се усмихваха недоверчиво. Чак пък дотолкова — да занемеят и да се забравят! Г. Караславов, Избр. съч. V, 274.

Списък на думите по буква