ДОТРОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТРО̀ПВАМ, ‑аш, несв.; дотро̀пам, ‑аш, св., непрех. 1. Индив. С тропане достигам до определено място. Той тромаво дотропа до тезгяха, като почукваше с дебелия си бастун и подклякваше малко на куция си крак. Т. Харманджиев, КВ, 7. От съседната стая с мъжествени, тежки стъпки дотропа, обут в туристическите си обувки, най-младият от членовете на последния акционен комитет. Т. Харманджиев, КВ, 165.

2. Диал. Тропам, чукам, докато ме чуят, за да ми отворят (Н. Геров, РБЯ).