ДОТРЯ̀БВАМ

ДОТРЯ̀БВАМ, ‑аш, св., непрех. Да стана нужен, потребен, необходим на някого. — Върви си чети в градината — каза Иван;.. — Ако дотрябваш, ще те повикам. Ст. Дичев, ЗС I, 273. — Не бързай, Лука, да ме връзваш, че може пак да дотрябвам. Нищо без мене не можете стори! О. Василев, ЗЗ, 118. "Хай, казва, гуди я в торбата, нищо не се знае, може да дотрябва." — И Момчил разчупи питата на равни части. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 92.

Списък на думите по буква