ДОТУК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОТУ̀К и (разш., разг.) доту̀ка нареч. 1. До определено място, където се намира лицето, което говори. Ние бяхме в сърцето на Родопа. Два дни бяха вървели дотук и най-малко два дена път имаше до върховете на ония призрачни планини, които витаеха пред нас. А. Дончев, ВР, 11. — Една бързоходна моторна лодка ще вземе разстоянието дотук не за дни, както ние сега, а за часове. П. Спасов, ХлХ, 317. — Що прави, брат ми, да прави, / да дойде, брат ми дотука, / да дойде, да ме откупи. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 72.
2. До определен момент, до това време. — Свърши се вече с моето учителствуване... дотука беше! — въздъхна издълбоко уволненият учител. Г. Русафов, ИТБД, 213. Тъмна са е мъгла спуснала / от мъгла пушка пукнала, / Индже в главата удари / .. / Кольо льо, млад байрактарьо, / дотук ми беше живота. СбНУ ХХVI, 62-63.
3. До определена степен в проявата на нещо. Добра отведнаж млъкна и наведе очи с лукава усмивка. Види се дотук ѝ беше по-лесно да приказва и сега не се решаваше да продължи. Д. Талев, И, 205. Но жестокостите не спират дотук. Преди два дни в околийското управление някакъв човек, вероятно комунист, е бил смазан от бой. Д. Димов, Т, 306. Като слизаха по стълбите, огърлицата ѝ се скъса,.. Но бедата не спря дотук. М. Грубешлиева, ПП, 13.
◊ Дойде ми (дохожда ми) дотук<а>. Разг. 1. Много ми дотяга, омръзва ми, повече не мога да търпя (придружено с жест, с който се сочи шията). — От твоите разпити ми е дошло дотук вече! П. Тодоров, Събр. пр II, 296. 2. Преял съм и повече не мога да ям или пия (придружено с жест, с който се сочи шията или носа). Пет ей такива [дини] изядох сред бостаня. Ох, ще се пукна, ‑ ей дотука ми е дошло... Ц. Церковски, ТЗ, 174-175. Докарвам я дотук<а>. Разг. Стигам до лоши резултати, до критична точка в извършването на някаква работа или в отношенията си с някого. Дотука я докара Али! Да не разбере сам, а да се наложи намесата на друг! Горчеше на момчето. Вл. Полянов, БВП, 67. — Нали имаме деца? Или просяци ще ги правим? — Бащите им просяци ли са? — Щом я докарахте дотука и другата злина ще дойде. К. Петканов, СВ, 196. Дотук кучка на бачия. Диал. Употребява се, когато някой се зарича да не прави занапред нещо, да не продължава повече. — Как се върна от фронта? — Ами щом се разби Каймакчалан, обърнахме колата, че в къщи. Дотук кучка на бачия. Ем. Станев, ИК III-IV, 334.