ДОТЪКМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОТЪКМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; дотъкмя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. 1. Прех. Свършвам, завършвам да тъкмя, да нагласявам, да подреждам нещо; достъкмявам. — Готова ли е роклята ти? — попита жена си. — Готова е — отвърна жена му и сне огледалото на чантичката си, пред което дотъкмяваше устните си с една червеновинена пастичка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 353. — И аз мисля да се захвана на работа, но утре ще отида в гората... Трябва да дотъкмя плета. М. Смилова, ДСВ, 171. Председателят и двамата мъже, бай Коста готвачът и Исмаил пазачът, дотъкмиха кухнята.. Задимя огнището. Ст. Даскалов, ЕС, 241. Стремски поръча на жена си да дотъкми всичко в отсъствието му, за да могат да тръгнат веднага за гарата, щом се завърне от участъка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 176.
2. Прех. и непрех. Остар. Допълням, набавям още колкото трябва. Всичко, което беше скътала за готвене и за подправяне се топеше, изчезваше, а нямаше откъде да го дотъкми. Г. Караславов, ОХ II, 687. — Едвам можа да вземе и дотъкми от няколко места две хиляди наполеона. Ив. Вазов, Съч. Х, 34. Ако ли ви са дарбите слаби, трудът ще ви ги вякчи, разтвори и ще им дотъкми, щото им не стига. Й. Груев, СП (превод), 242. И тъй чадата, за които родителите са грижеха приживе да им дотъкмят всичко, щото им е нужно, сега ги гледаме голи, без хляб и без покривка. Лет., 1876, 62. дотъкмявам се, дотъкмя се страд. Горе, на позициите, окопите бяха вече изкопани, .. Но имаше и още много нещо да се дотъкмява. Д. Талев, И, 534. А пък щом не взима от толкова души, трябва от някои да събера повече, та да се дотъкми, да излезе пак същата сума, която беше определена. Т. Влайков, Съч. III, 137.