ДОТЪМНЯ̀ВА МИ

ДОТЪМНЯ̀ВА МИ несв.; дотъмнѐе ми, мин. св. дотъмня̀ ми, св., непрех. Разг. 1. При физическа слабост, заболяване и под. — става ми тъмно пред очите; причернява ми. Призля ми, дотъмня ми, за малко да припадна.

2. Прен. Обхваща ме силен гняв, раздразнение; причернява ми. Толкова глупости говори, че накрая ми дотъмня и щях да го наругая.

Списък на думите по буква