ДОТЪРКАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТЪРКА̀ЛЯМ, ‑яш, несв.; дотърколя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. С търкаляне докарвам нещо до определено място. В мазето вместо каче със сирене стоеше по някоя туба. А един ден синът им дотъркаля от селкоопа един варел. Ст. Даскалов, ЕС, 196. В стаята влезе старият слуга. Той носеше на сребърна табла бутилка вино и две кристални чаши. Остави ги на писалищната маса, отвори пак вратата и дотъркаля отвън малка сервирна масичка на колелца. П. Спасов, ХлХ, 187. дотъркалям се, дотърколя се страд.

ДОТЪРКА̀ЛЯМ СЕ несв.; дотърколя̀ се св., непрех. С търкаляне, като се търкалям, стигам до определено място. Когато се дотърколих до мецанина и тупнах глава в изтривалката, видя ме портиерката и каза: — Да бяхте слезли с асансьора... За някакви си десет стотинки... Тонич, ВН, 1961, бр. 3033, 4.