ДОТЪРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТЪРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; дотърча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Диал. Дотичвам. Колите неочаквано спират. В началото на колоната е станало нещо. Бай Иван Пердов — дядката — откачва цапината от шейната и с удивителна пъргавина дотърчава до "местопроизшествието". Н. Хайтов, ПП, 56. В това време дотърчаха и преследвачите на Кузман, запъхтени и запотени. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 362. Вместо Стефов дотърча запъхтян вестител, потънал в кал и вода. Той бе преплувал Марица. В. Геновска, СГ, 310.