ДОТЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; дотѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Ставам досаден, омръзвам на някого, отегчавам някого. Колкото да беше весело и разнообразно на кораба, все пак дните и нощите, които бавно се точеха, дотягаха. Гр. Угаров, ПСЗ, 64. — Зная, че ти дотягам... Повече няма да те безпокоя. Д. Димов, ОД, 162. Самотата му дотягаше, търсеше си слушатели. Г. Белев, ПЕМ, 30. Дотегна на кърджалиите да вървят след един вожд, който не ги водеше на плячка и на грабежи. Й. Йовков, СЛ, 138. — Всяка болка си има цера, — рече сухо и безчувствено Павел, комуто дотегнаха бащините думи. Елин Пелин, Съч. III, 39.

ДОТЯГА МИ несв.; дотегне ми св., непрех. Става ми досадно, отегчително, омръзва ми. Дотегна ми тази еднообразна работа всеки ден.