ДОУБЕЖДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУБЕЖДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; доубедя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Убеждавам някого напълно, докрай. — Заличен е — потвърди и Владо. Но Мишо прочете в очите му някакво съжаление, че е заличен, и това последно обстоятелство доубеди Мишо, че е така. М. Яворски, ХСП, 224. Той трудно можеше да бъде убеден в нещо. Доубеждаваха го само неоспорими факти. доубеждавам се, доубедя се страд.

ДОУБЕЖДА̀ВАМ СЕ несв.; доубедя̀ се св., непрех. Убеждавам се напълно, докрай. Доубедих се в правотата му едва след последния ни разговор.