ДОУВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУВЍВАМ, ‑аш, несв.; доувѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. доувѝт, св., прех. 1. Увивам и това, което е останало да се увива, увивам всичко докрай. Доувий и тези чаши и тогава опаковай сервиза.

2. Увивам, опаковам още, допълнително. Я, вземи, доувий този пакет, че иначе ще се разкъса и всичко ще се разпилее. доувивам се, доувия се страд.