ДОУГА̀СЯМ, ‑аш, несв. (диал.); доугася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Доугасявам. доугасям се, доугася се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.