ДОУНИЩОЖАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУНИЩОЖА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от доунищожавам и от доунищожавам се. След като накратко информира войниците за станалите събития, той призова за дисциплина, която ще е нужна за доунищожаването на врага. Д. Кисьов, Щ, 243.