ДОУТОЧНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУТОЧНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доуточня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Уточнявам още, уточнявам допълнително. — Какво искаш? — Да купим кожа за жената! .. — Ъхъ! Значи, мечешка! — Мечешка — от далечни гори! — доуточни желанието си Акчавупук. Тарас, СГ, 119. — Ще ми разрешите да помисля още малко... още час-два — каза Касаветов. — Трябва да доуточня някои подробности... Г. Караславов, ОХ II, 220. Те бяха разработили план за обход на триъгълния квартал и са отишли да доуточнят някаква подробност с командира на приречната част Морозов. П. Славински, ПЩ, 425.

2. Уточнявам напълно, докрай. Не сме уточнили плана и ще се забавим още малко, за

да го доуточним. доуточнявам се, доуточня се страд. В повече от 100 селища в окръга материалите са готови, а в останалите сега се доуточняват. РД, 1958, бр. 93, 2.

ДОУТОЧНЯ̀ВАМ СЕ несв.; доуточня̀ се св., непрех. Допълнително уточнявам изказването си. — Е, добре де! Влюбен! Но това какво ни топли? .. — Можем да го използуваме.. като му въздействуваме психически... — надуто се доуточни Краси. К. Грозев, СС, 119.