ДОУЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОУ̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; доу̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Уча, изучавам напълно, докрай. Понякога дори се мъчеше да оправдае Васарионова. Настанала пропаст между тях. Две различни култури. Той вече човек учен, а тя полуобразована жена. По-право, учила, но не доучила. Ст. Чилингиров, РК, 277.

2. Уча, научавам някого на нещо, напълно, докрай. — Ще ти помагам, отче, в писането. Ти ще ме доучиш, не съм ходил в килия, щото. Всичкото сам съм се мъчил... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 659.

3. Диал. Поучавам, съветвам някого. Покарали Марко до затвора / да го глътне силен зелен гущер, / доучи го Вела самовила: / — Хей ти Марко, хей ти мили синко! / Ка улезнеш у тевни тевници, / ти си подай десното колено / да ти глътне силен зелен гущер. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 52. доучавам се, доуча се страд.

ДОУ̀ЧВАМ СЕ несв.; доу̀ча се св., непрех. Уча се, изучавам се напълно, докрай. Когато става учител в село Коювци, той се срамува от познанията си и бъхти нощем пътя да ходи при даскал Дочо в село Агатово,.., да се доучва. Г. Бакалов, Избр. пр, 259. — Не видиш ли, че на самата тебе не ти е ясна тая работа, а ни караш да скачаме в огъня. Ами иди, та се доучи барем, па тогава! Ст. Даскалов, СЛ, 267. Слав вече хваща един занаят, гладен той няма да остане. Тоньо ще се доучи някак, ще се хване на някоя службица. Г. Караславов, ОХ III, 5.