ДОФУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОФУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; дофуча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. За транспортно средство — пристигам някъде, като се движа бързо с фучене. — Не му мисли, ами тръгвай! Яхни джипа и за четири часа ще дофучиш по магистралата до морето.

2. Прен. Разг. Пристигам някъде бързо, изведнъж и ядосан. Гласовете в кабинета постепенно се повишаваха. Скоро оттам

при нас дофуча шефът и започна да дава строги разпореждания.