ДОХВА̀ЩАМ

ДОХВА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; дохва̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. 1. Докопвам, досягам. На един сух клон на дървото, колкото с ръка да дохванеш, виси една .. пинта, прикачена на връв. М. Георгиев, Избр. разк, 41. — Сиромашка щерка съм. Имам само две голи ръце... — И те ми стигат! — казах аз, като дохванах и другата. — Дай ми ги тия ръце. Те струват един живот. Н. Попфилипов, РЛ, 74. Вънка сняг натрупа. / В топлата хралупа / нашта мързелана [катеричката] / с лапите дохвана / и засмука пита, / с сладък мед напита. Мл. Исаев, СбХ, 149. — Пливай, не плискай, Тодоро, / ега си накрай изпливаш, / дано те баща дохване! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 239.

2. Подхващам, улавям нещо, преди да падне (Н. Геров, РБЯ). дохващам се, дохвана се страд.

ДОХВА̀ЩАМ СЕ несв.; дохва̀на се св., непрех. Диал. Докопвам се. Гладясаха кравите, у сърце ме боднеше да ги гледам такива едни изпосталели, слаби, само кожа и кокали. По-ланската пролет дорде се дохванат за зелено — изпуснахме ги. Кр. Григоров, Н, 50.

Списък на думите по буква