ДОХВЪРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОХВЪРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; дохвърча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. За птица и под. — с летене стигам до определено място; долитам. Не е близко до онзи баир. Едно птиче дохвърчава оттука дотам за десетина минути. △ Най-подир извисилото се над селото пъстро хвърчило дохвърча и над нашата къща.
2. Прен. Разг. Пристигам някъде с много голяма бързина; долитам. Качихме се на Ламбовия мотор и след петнайсет минути гонене дохвърчахме на блока. А. Гуляшки, ЗР, 269.