ДОХОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОХО̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; до̀йда, ‑еш, мин. св. дойдо̀х, (съкр., диал.) до̀да, ‑еш,
мин. св. додо̀х, прич. мин. св. деят. дошъ̀л, и (диал.) дошѐл, ‑шла̀, ‑шло̀, мн. ‑шлѝ, св., непрех. 1. Стигам, пристигам до мястото, където е или ще бъде лицето, което говори или с което се говори; ида, идвам. — Покани поручика да доде у дома. Колкото офицери са стояли тука, все са дохождали у нас. Й. Йовков, ЧКГ, 140. — Казват, че Панайот щял скоро да дойде от Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VI, 35. Две санитарни линейки се отделиха от колоната и запълзяха нагоре по серпантините на шосето в посоката, от която бяха дошли. Д. Димов, Т, 619. Една е у майка, на братя седмина, / Петкана девойка напета, / и дойдоха нея да искат загорци — / през девет села от десето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49. Аз дойдох да дочакам мирен заник, / че мойто слънце своя път измина... Д. Дебелянов, С, 1946, 87. ● Обр. Двама миньори лежаха на лакти върху мръсни дрипи и играеха карти.. — Ех, ти, ..! — ругаеше с надебелял език единият. — Как така ти дойдоха четирите попа? Х. Русев, ПЗ, 10. ● Разг. Дошъл не дошъл. За означаване, че действието в следв. изр. се извършва веднага след идването на лицето, за което или с което се говори, и че говорещият е неприятно изненадан от това. Дошъл не дошъл, областният лекар започна строга ревизия. Чудомир, Избр. пр, 220. — Хайде, моля ти се. Ванко, та аз не за това ти се оплаквам и... Остави... Още дошел, не дошел пари ще ми даваш... М. Грубешлиев, ПИУ, 221. // За писмо, известие, пратка и под. — появявам се, идвам там, където е лицето, което говори; пристигам, получавам се. Като четяха писмата на Кръстя и на Слав, Кръстевица и Станка си мислеха за Тъкачев. Къде ли е той сега? .. Станка се надяваше, че може да дойде писмо и от него. Г. Караславов, ОХ , 361. Най-после един ден кипна и отряза: — Ще се нагазва вече, та каквото ще да става. Къде сите турци, там и гол Асан!... И тъкмо бяха решили, дойде призовката за делото с Качо. Ст. Даскалов, БМ, 24. Чака се. И ето, ще дойде суха и къса заповед. Й. Йовков, Разк. II, 153. Градът е стар, изглежда запустял, / дохожда само поща във неделя. М. Петканова, Ст, 17. Ден мина, друг настана, / хабер дойде от Балкана: / стара майка да се стяга, / син си иде с булка млада... Ц. Церковски, Съч. I, 201. // С предл. на или със следв. изр. със съюз да. Стигам, пристигам с определена цел, с цел да извърша нещо там, където е или ще бъде лицето, с което се говори. — А що, стройници, и вие, братя, то се е видяло, до добро няма да ни доведат болярите, ами да сторим това, което Богдан говори: да запалим болярските кули и да хванем гората. Па тогава откъм Родопа ще ни дойде на помощ сам той с някой си деспот Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 458. // Само св. и пов. Диал. Ела, елате. "Напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2 500 метра .. и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни." Ал. Константинов, Съч. I, 90. Дойдете и вие с работа да поседим и да си поприказваме свободно. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 8. В зори ще тръгна, ти в зори дойди / и донеси ми твоя взор прощален! Д. Дебелянов, С, 1946, 88. Ако зажалиш някога за драмска ракия, — / дойди на гости — с кон шарколия. М. Минева, МП, 6.
2. Установявам се да живея, да бъда някъде за постоянно. Минаха се години, синовете на Вълчана възмъжаха, дойдоха снахи, народиха се унуки. Й. Йовков, Ж, 1945, 52. Те са дошли отдавна в града и го обичат като роден.
3. За звук, шум и под. или вест, мълва, слух — като се разпространявам, идвам, стигам до определено място или до някого. На месечината се виждаше, че дърветата са зелени, а мракът дълбаеше до дънерите им черни пещери. В тях се изгуби Сюлейман ага и от гората дойде крясък на събудена граблива птица. А. Дончев, ВР, 107. След малко също такова остро изсвирване дойде откъм гората. Й. Йовков, СЛ, 192. Дотук не дохождаше от селата нито ободряващият лай на куче, нито будният глас на петел. Елин Пелин, Съч. II, 153.
4. За вода — прииждам, дотичам. Веднъж дойде голяма вода, понесе много хора, хората викат, че требе да се качат на кокили, ако искат да не се издавят. Й. Радичков, В, 258.
5. Разг. За дъжд, сняг — завалявам. Големият сняг дойде внезапно и затвори всички пътища. Д. Талев, С II, 268. Падналите валежи дойдоха тъкмо навреме.
6. За време, обстоятелство, момент — наставам, настъпвам. Дохождаше пролет и черният жребец тръгваше с хергелята. Й. Йовков, АМГ, 137. Дошли бяха хубави дни за Борис Глаушев. Освободи се умът му от мрачни мисли. Д. Талев, И, 299. Залезът мъчително дишаше, вълните милваха брега като пред заминаване, дохождаше опияняваща от копнение вечер. Д. Шумналиев, ПЛ, 17. Ще дойде ден на светли тържества, / ще дойде ден, — и наште божества, / на правда и на благост божествата / ще зацаруват в наший беден край. Д. Бояджиев, Ст, 11. // Разг. С предл. до. Означава, че е настъпил момент за осъществяване на онова, което е изразено със съществителното. Право казваше баба Ружа: — Дойде ли до делба, мир няма да има! Г. Караславов, Избр. съч. I, 309. — Как е политиката? — попита Киро с предизвикателно-надменен тон, както се стори на Въкрил. — Тикаме я. — Въкрил отговаряше сухо, сдържано .. — Е, дойде ли до тикане, по-харно да я зарежем! — отвърна с нехайно-весел израз Киро. Г. Караславов, ОХ IV, 53. Знаем, че има всякакви читатели и че някой може да
възрази: — А бе, господин авторе, ти все такива ли скъперници ще ни рисуваш? .. — Търпение, братя! — ще отговори авторът. — Чакайте само да дойдем до сватбата! Ще видите вие какви славни роднини имат нашите младоженци! Св. Минков, РТК, 117.
7. Обикн. с предл. до. Стигам, идвам до определен предел, размер, степен или определено количество; достигам. — Той е висок и изправен. Ти ще му дойдеш до рамото... К. Петканов, В, 29. — Бях, когато се теглѝ на Гергьовден, 96 килограма доде... Й. Йовков, М, 17. Когато децата дойдат до оная възраст, в която умът добива вече способност да усвои и да разбере и добрите и лошавите страни на живота, то воспитателите са длъжни да повдигнат завесата и да им покажат сичко, щото тие ще да срещнат след време под ясното небе. Знан., 1875, бр. 9, 140. — Бедни хора, .. — вие поискахте да ви поуча, че съм бил учен .. Ала вашето тегло е дошло дотам, че не може вече да ви помогне никаква поука. А. Страшимиров, К, 53. Веселбата дойде до самия си разгар. Ив. Вазов, СбНУ I, 69.
8. С предл. до. При четене, учене, разказване на нещо — достигам до определен момент, място, част от онова, което чета (уча, разказвам). — Ах, Бойчо, някой те предаде! — извика тя безпокойно, когато разказът дойде до нападението на Огнянова в Алтънското ханче от турците. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 67. Дорде бе жива тя, праща го и на школьото. Па като доде до наустницата, тя нема̀ с що да му я купи и Ненко се прости с учението. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19.
9. С предл. до. Стигам до нещо чрез размишление, изследване, разбирам, разкривам нещо, става ми ясно; достигам. Като обикалял [Левски] с вуйчо си, той опознал отблизо бедственото положение на народа и дошъл до извода, че трябва да захвърли расото и да се посвети на революцията. Ист. VII кл, 68. Колкото за развалата на езика, .., аз дохаждам до убеждение, че днес тя не е вече заплашителна и че и тук, .., България ще умее един ден напълно да се еманципира. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 425. Дойдоха до убеждението, че това е единственият изход от забърканото положение.
10. С предл. до, в и отвл. съществителни. Преминавам, изпадам в някакво ново състояние, стигам до някакъв резултат. Помирих се аз, .., укротих се и дойдох до едно .. неутрално положение. Елин Пелин, Съч. IV, 131. Често съм изпитвал, че на планините въобще човек е по-предприемчив, по-силен и по-малко боязлив и душата му дохажда в съзвучие с големите предмети, що я обикалят. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 20. Неговият [на разказа] вкус се крие в тези комични ситуации, в които изпада селящината, когато е дошла в съприкосновение с града. Б. Ангелов, СЛ, 267. Не можеш да не дойдеш до умиление от онова прямодушие, което диша от тия безценни редове. Ал. Константинов, Съч. I, 191.
11. Само в съчет. с дотам (докъде). Стигам до някакво положение, състояние, обикн. неблагоприятно. — Дотам ли е дошла работата? Бачо да ми отваря очите. П. Тодоров, Събр. пр II, 236. — Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници. Кантакузин ли ги вика, Ана ли с пари и дарове ги котка, те си знаят своето. Християни сами дават своите братя в ръцете им, дотам е дошло вече — издума със задавен глас парорийският инок. Ст. Загорчинов, ДП, 382. Верина..: Небо и земльо! И нищо да не вършим? — Доде си дошъл, Фиеско! Де да търся великия онзи неприятел на тираните? Превод, Ч, 1875, бр. 15, 18.
12. Обикн. св. С предл. до. Запазвам се, просъществувам до определен момент; достигам. Евтимий Търновски е писал много, но някои от неговите съчинения, които са дошле до нас, са претърпяле множество изменения. СбС, 150. От трагедиите на Есхил до нас са дошли само седем.
13. Разг. Заемам някакъв пост и започвам да управлявам. Наскоро падна кабинетът. Дойде ново правителство. Министър на просветата стана бащата на Лаленцето. Елин Пелин, Съч. IV, 258. Разбрах аз какво значи лош и какво значи добър човек, когато си отиде старият ръководител на нашето предприятие и когато дойде новият. Г. Узунов, НР, 32.
14. Остар. и диал. Заставам на определена или на една линия с нещо или съвпадам по място, местоположение. Високата му прашна гугла стоеше извита накриво, щото лъвът дохождаше над ухото му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 167. — И когато .., всички, що смъкват тлъстия пай от вашия плод, .. си гласуват всеки ден тлъсти заплати .. — вие се чудите как да обърнете скъсаните подлоги на съдраните си цървули, за да не дойде дупка върху дупка!... Г. Караславов, СИ, 159. Слънчовото и месечното помрачение стават тогава, когато слънцето, земята и месечината се докара да дойдат едно срещу друго на права черта. К. Смирнов, З, 15.
15. Само несв. Остар. и диал. Следвам по ред; нареждам се. И къдя Бузула да можем си купи, не е зле. И там има широки дворове. Накрая дохожда, ама пък и по-евтино може да се намери там. Т. Влайков, Съч. II, 108. Подир него [Силка] стъпил на престола син му Алмас, .. После дохождат владетеле: Ахмед, Талеб и Мумен. Д. Войников, КБИ, 27. В троичната събота спомянуват ся умрелите, тъй също както и на мясопустната, и както първата предходи великия пост, така и тая втора дохожда преди Петровия пост. З. Петров и др., ЧБ (превод), 265.
16. Остар. Книж. С предл. на. Спирам се на някакъв въпрос, предмет за обсъждане, за разговор. Но да оставим материалните ползи .. и да дойдем на нравствените ползи, които от тях [читалищата] очакваме. Ч, 1871, бр. 17, 518. Ваше преосвященство, вие може да нямате твърде време, ..; затова ще ви моля да ми дозволите без забикалки да дойда на предмета, за който сторих да ви подсетя. П. Р. Славейков, ПХС, 42. Нека додем на Милтона. В това време .. Милтон дързостно издигна глас за постоянството и способността на английския народ. Превод, Ч, 1875, бр. 9, 400.
17. Само в 3 л. ед. ч. мин. св. и бъд. вр. Остар. С обст. поясн. за начин. Става възможно, осъществява се. Как да е, споряд мнението, което имат тука нашите за него, мъчно ще дойде да го [Панарет] искаме за владика за Филибе. АНГ I, 94. дохожда се, дойде се безл. от дохождам в 7 знач. Събранието не отстрани никого от заседанието и разискванията бяха продължени три дни и три нощи, без да се дойде до някакво решение. Елин Пелин, Съч. IV, 18. — Но как се дойде до този разговор? — попита той и се взираше ту в Катя, ту в брат си. М. Грубешлиева, ПИУ, 156. Сетне той разбра, че работата е по-сериозна, но се надяваше, че е момчешка работа и че съдиите — ако се дойде до съд — ще ги оправдаят и всичко ще се забрави. Г. Караславов, Т, 76.
ДОХО̀ЖДА МИ несв.; до̀йде ми св.; непрех. 1. Със следв. изр. със съюз да. Обхваща ме желание да извърша нещо; приисква ми се. Сърцето на Габара се сви от мъка. Той се замисли: дойде му да се върне. Ив.Кирилов, Съч. II, 191.
2. Обикн. с предл. за или със съюз да и следв. глагол. Навлизам, изпадам в някакво ново състояние. Доко спрял, изправил юнашка снага, опрял ръце на пояс, изгледал го сърдито и изръмжал: — Ее... дошло ли ми е време за женене вече! Чудомир, Избр. пр, 27. Нали са казали — кокошката търси полог, когато ѝ дойде да снася. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 79.
3. В съчет. с отвл. същ. Изпадам в някакво състояние, обхваща ме някакво усещане, чувство, мисъл. — Никаква смелост не проявих в сраженията. Пазех си животеца. Но когато ми дойде идеята да се отърва от фронта и да изляза на някоя тилова служба, с такива смели и самоотвержени постъпки почнах да действувам за това, че просто сам се удивлявам. Елин Пелин, Съч. IV, 185-186. Някакво вдъхновение, види се, му дойде. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Неволен страх ти дохожда, кога минуваш в подножието му [на канарата-великан] . Ив. Вазов, Съч. ХV, 7-8.
4. В съчет. с много, малко, повече и под. Оказвам се, съм в някаква степен. Мечо слезе от дървото. Сланината излапа, с чорбата се опари. Облиза се недоволен. Зер чорбата едва му стигна. А сланината твърде малко му дойде. Ем. Станев, ГЧ, 18. Петър току-що се завърна от бащината си къща. Застана под сянката на бряста и забърса изпотеното си чело. Работата им беше дошла повечко. К. Петканов, БД, 62.
◊ Ден да мине (друг да дойде). Разг. Безотговорно, нехайно; без сериозно отношение към работата и задълженията. Изрисувани са и кооператорките .., които работели през пръсти — ден да мине, друг да дойде. ВН, 1960, бр. 2742, 2. Добре дошло е за някого или нещо. Разг. Благоприятно е, в полза на някого или нещо. Кой знае какъв нехранимайко е бащата, затова и тя не ще да го знае... Тогава?... За нея ще бъде добре дошло, ако някой поеме тайничко грижата за децата... Две деца лесно гледат ли се? Б. Болгар, Б, 76. Добре дошъл.Поздрав при посрещане на гост. — Заповядайте! Заповядайте! Ха добре сте дошли! — Тук ли е бай Станьо — подаде ръка околийският агроном като стар познат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 64. Добре дошли, мои царски гости! / Добре дошли, лъвове безстрашни! Ив. Вазов, Съч. II, 168. Добре дошъл съм някъде. Разг. Приет съм някъде радушно, с желание или съм нужен някъде. — Спокоен бъди! Тия, с които съм приказвал, са все почтени и верни хора. — Таквиз хора са добре дошли — одобри Георги Мамарчев. — Да са честни и почитани главно от простия народ. Г. Дръндаров, ВЗ, 26. Загорски го изпрати до входната врата и като се ръкуваше забеляза учтиво: — Вие сте винаги добре дошъл в моя дом. В. Геновска, СГ, 282. Дойда до юс. Диал. Завършвам докрай, напълно. — Нали я убихте тая пущина [кучката]? .. — Аз я хвърлих полуумряла в улея, за да се удави там, но ето я пак жива, за беда!... — Когато човек захване подобно нещо, трябва да дойде до юс, па тогава да остави... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 98. Дойде ми ножа до кокала. Разг. Стигам до положение да не мога да понасям повече нещо. — Ами какво да ги правим! Не виж, че хората не от добро... а от чудо! Като ни дойде ножа до кокала, да видиш как и ние — не балкана, ами отвъд балкана. Ст. Даскалов, БМ, 29. — Знам аз! Всичко съм обмислил. Затова наука съм учил! — говореше хладно Асен. — Може да ти е чудно, ама няма как, дойде ножът до кокала. Или ние, или те! Ст. Даскалов, СЛ, 204. Дохождам / дойда в съзнание. Книж. 1. Свестявам се, след като съм бил припаднал. Призори болният се успокои и притихна, но дишаше тежко. На сутринта дойде в съзнание. Като позна своите, той им се усмихна виновно и ги успокои да не се безпокоят. Той е здрав и ще издържи. П. Здравков, НД, 105. 2. Прен. Опомням се, осъзнавам се какви са обстоятелствата, какво става (какво е станало). Франция, която най-много е пострадала от големи наводнения, по причина опусто‑
шение на горите, .., дойде в съзнание и сега харчи милиони левове, за да залеси планините и укроти пороите в известни области. Пряп., 1903, бр. 5, 2. Дохождам / дойда до мъртва точка; дохождам / дойда до точката на замръзване. Книж. За някаква работа, дейност — не напредвам, не се развивам; спирам, замирам. Мирните преговори дойдоха до мъртва точка след новите терористични актове на едната от страните в конфликта. Дохождам / дойда до ушите (ухото) на някого. Разг. За мълва, слух — бивам чут, узнат. Разчуло се веке по свето, оти у тое рибар имало две деца чудни, убави и сос златни коси, та дошло чак и на царо у ушите. Нар. прик., СбНУ Х, 164. Дохождам / дойда дохак (дохаки) някому или на нещо и (рядко) Дохождам / дойда отхак (отхаки) някому или на нещо. Простонар. Успявам да се справя с вироглавството на някого или да преодолея нещо. — Я виж какво дете имаш! Пише, та чудо. И главният писар от мировото съдилище не може да му дойде отхак... Ст. Чилингиров, ХНН, 166. "Само майка ѝ ще ѝ дойде отхаки! Каравеловица е умна жена. Ще видиш, че ще я прибере при Дрянков." М. Кремен, РЯ, 271. Дохожда ми / дойде ми акъла <в главата>; Дохожда ми / дойде ми акъла на място<то си>; Дохожда ми / дойде ми ума <в главата>. Разг. Вразумявам се. — Осъждам постъпката на другаря Диманов. Той е виновен и ние трябва да го накажем, та да му дойде акълът. Кр. Кръстев, К, 204. — Така е! — обади се отново той. — Казах, каквото казах .. Тебе трябвало да запрат, за да ти дойде акълът в главата, а не момчето. Кл. Цачев, ГЗ, 96-97. — Но аз мисля, че за тебе по-добре ще е да отидеш в Синода и да се молиш, да се молиш, да се молиш.. та белким акъла ти дойде на мястото си. Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. "Трябва да се знае кой е кметски в Горненци... Нека дремят в участъка ония песоглавци, да им дойде умът в главата..." Кр. Григоров, ОНУ, 136. Дохожда ми / дойде ми в главата. Разг. Хрумва ми нещо, помислям си нещо, съобразявам нещо. На българския ергенин секи честен баща е готов да довери дъщеря си и никога няма да му дойде в главата, че тоя ергенин ще да злоупотреби даденото му доверие. Л. Каравелов, Съч. II, 61. Дохожда ми / дойде ми до (на) главата. Разг. Случва ми се, сполетява ме нещо неприятно, някаква трудност. — Остави се, една беля ми е дошла на главата тез дни! .. Чужди пчели дохождат и ми крадат меда. Й. Йовков, ЧКГ, 35. — Трудно се прави къща .. Като ти дойде до главата, ще видиш — оживи се Матена. Г. Мишев, ЕП, 56. Дохожда ми / дойде ми до гуша. Разг. Много ми дотяга, омръзва. До гуша ми дойде от непоносимия ти характер.. от пиянството и скандалите ти... Д. Димов, Т, 477. Дохожда ми / дойде ми дотук<а>. Разг. Много ми дотяга, омръзва, повече не мога да търпя (придружено с жест, с който се сочи шията). — Мен ми е дотук дошло у дома. Няма все в тази махала да стоя. Омръзна ми! П. Тодоров, Събр. пр II, 12. Дохожда ми / дойде ми друг акъл. Разг. Променям намерението си, решението си. Бешемлията се взря в Къньовица и по лицето му премина сянка: — Да не би на мъжа ти да е дошъл друг акъл? — запита той. — Защо си се разциврила? А. Гуляшки, СВ, 300. Дохожда ми / дойде ми на езика; дохожда ми / дойде ми на (до) устата. Разг. 1. Казвам нещо, което ми хрумва в момента, без да съм го обмислил или без предварително да съм искал да го кажа. И като се изправи да заговори, той нито помисли да подхване по-изкусно приказката си, .., а започна с първите думи, които дойдоха на езика му. Д. Талев, ПК, 222. Разумява се, един от първите въпроси, които след първите здрависвания дойдоха на устата му, беше и да я попита откъде идеше преди една неделя, та мина през Бряговец? Ив. Вазов, Съч. ХХV, 26. 2. Готов съм, поисква ми се да кажа нещо, което обикн. се премълчава. Груев беше винаги склонен към шега, но тоя път премълча шегата, която дойде на езика му. Д. Талев, И, 480. Дойде ми до устата да му отговоря рязко, но премълчах. Дохожда ми / дойде ми нагорно. Разг. Трудно ми е, мъчно ми е да се справя с нещо; чувствувам се затруднен. — Аз ви предупреждавам, .., вземете си бележка, иначе последствията ще паднат пак върху вас. "Зъбите се — мислеше си той, — но аз ще разпитам и други, аз така ще ви засека, че сетне бая нагорно ще ви дойде..." В. Нешков, Н, 398. Дохожда ми / дойде ми на (по) воля (сърце). Остар. Става така, както искам, както ми е угодно. Него [Аристагор] Гистей искал да склони на въстание против персите.. На Аристагора, който в туй време бил паднал в немилост, туй подбуждане му дошло по сърце. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 139. Дохожда ми / дойде ми на сметка. Остар. В мой интерес е, изгодно ми е. Но не знаяше и що да прави: да остави Акуилия и да тръгне напред посреди Италия, то би било дело несмислено, ..; а пък да остави все .., и то му не дохождаше на сметка, защо тъй щеше да покаже, че ся е победил. Г. Кръстевич, ИБ, 392. Дохожда ми / дойде ми на ум<а>. Разг. 1. Хрумва ми нещо, помислям си нещо, съобразявам нещо. — Че ти къща нямаш ли, не ти ли дохожда да ум, че има работа. Й. Йовков, ПГ, 236. После, не знам отде ѝ дойде на ума, свали от главата си китката .. и я натопи на крайчеца в кладенеца. Т. Влайков, РП I, 48. 2. Спомням си, припомням си нещо. И мене ми дохождат на ум нежните стихове на Шели към нея... Ив. Вазов, Съч. ХV, 80. Изведнъж ми дойде на ум за една малка скулптурна група, която видях на последната художествена изложба, — "Те победи‑
ха". Й. Йовков, Разк. III, 61. Дохожда ми / дойде ми отръки. Разг.; Дохожда ми / дойде ми отръце (отръка, сръки). Остар. и диал. Умея да върша нещо, лесно се справям с нещо; сръчен съм. Тя не умее да бодне една игла, не знае да си запреде, а да основе и да изтъче досущ не ѝ дохожда отръки! У, 1870, бр. 1, 45. Кралят английски — Алфред Великий побягнал в един отдалечен край .. Там Алфреду дошло отръка да събере войска. Г. Йошев, КВИ, 172. Дохожда ми / дойде ми сърце на място. Обикн. в св. Разг. 1. Изпитвам силно задоволство от нещо. Ние се престрашихме и се шмугнахме в калабалъка. Така и на нас ни дойде сърце на място — чухме приказката отново и от много близо. Й. Вълчев, РЗ, 39. 2. Успокоя се, съвзема се след силно преживяване. Ариф скоро се изгуби в букака с напета царствена походка, а аз останах с двайсеткилограмовата раница и замръзнали от студ крака.. Пийнах едно коняче и малко по малко дойде сърце на място. Н. Хайтов, ПП, 109. Дохождам / дойда на власт. Поемам държавното управление; започвам да управлявам. Дойде на власт партията, на която той тайно принадлежеше и беше ѝ услужил в изборите. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 102. Дохождам / дойда на <бял> свят. Разг. 1. Раждам се. Откакто малкото дойде на свят, Найден стана съвсем друг: порасна в собствените си очи, възгордя се. Г. Райчев, ЗК, 113-114. — Никой не ме е почувствувал, когато съм дошел на света, никой няма да почувствува, когато си отида. Елин Пелин, Съч. IV, 129. 2. Обикн. за печатно издание или произведение на изкуството — бивам издаден, отпечатан, появявам се. След 5 години престой в издателството най-после книгата дойде на бял свят. Дохождам / дойда на крака някому. Разг. Лично, сам идвам при някого, обикн. за да изразя уважението си към него или да му помогна в нещо, да извърша нещо за него. — Защо да не се прегледам. Като ми е дошел доктор на крака, защо да не се прегледам... Й. Йовков, ПГ, 201- 202. Дохождам / дойда на престола. Остар. Книж. За монарх — поемам държавната власт. По Асена дошъл на престола брат му Петър. ВИ, 124. Дохождам / дойда на ръб. Диал. За работа, дело — стигам до безизходица. Игнат (неохотно): — А бе аз... какво? Драго е малко буйна кръв, ама дотам да е побеснял... Но-о, щом председателят казва, няма какво. Работата, както се вижда, е дошла на ръб: ни така, ни инак... Н. Хайтов, ПЗ, 70. Дохождам / дойда на себе си. Разг. 1. Възстановявам нормалното си состояние, след като съм бил припаднал; свестявам се. Понякога той дохождаше повече на себе си, шрапнелите, които се разпукваха наблизо, го сепваха, разбираше вече добре това, което ставаше наоколо. Й. Йовков, ПК, 97. Офицерът лежеше все така в безсъзнание на земята, .. — Много силно си го ударил! .. — Кой го знае кога ще дойде на себе си... П. Вежинов, НС, 259. 2. Възвръщам душевното си спокойствие след силно вълнение, смущение, уплаха и под.; съвземам се, окопитвам се. Може би другите да не са обърнали внимание на този факт, но аз не можах да дойда на себе си от учудване. К. Калчев, ДНГ, 137. Раксин дойде на себе си, обикновеното му хладнокръвие се повърна. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 118. Иди-дойди; Иди-доди. Разг. 1. Както и да е, може да се примири човек. Николай не изтрая. Не можеше да търпи да му се присмиват. Да е за нещо друго, иди-дойди, а то за работа. Той извади от джоба си чертежа, отвори го на едната длан и тупна с другата отгоре му. П. Проданов, С, 43. Ангелчо изпъшка. Да чете, пак иди-доди! Но да пише — това бе страшно наказание за него. Ст. Даскалов, БП, 144. 2. Средно, не много добре; горе-долу. Аз говоря български добре, руски — иди-доди, френски — през куп за грош. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 174. Ѝди ми — до̀йди ми. Разг. 1. Употребява се, за да означи, че някаква работа се протака, че само се дава вид, че се прави нещо. — Срокът изтече и ти отдавна трябваше да си свършил тази работа, а не да се мотаеш иди ми — дойди ми! 2. Употребява се, за да се означи, че някой често отива някъде, досажда на някого с непрекъснати обикн. необосновани искания и молби. А когато и калугерите от манастира Света Троица .. взеха да връщат икономите, които, иди ми — дойди ми, се бяха научили да искат ту орехи за шарлаган, ту восъчни пити за свещи, ту бакър от пряноса на богомолците, владиката не изтрая. Д. Рачев, СС, 27. Както <ми> дойде. Разг. Според обстоятелствата, както се случи. Светла се обличаше както ѝ дойде, отнасяше се пренебрежително към контенето, както сама се изразяваше. Ем. Манов, ДСР, 262. — Приберете се двама с Яна, а за мене не се грижете — аз ще я карам, както дойде. К. Петканов, СВ, 209. Ще дойде Видовден; До̀ ще Видовден. Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще дойде време за разплата. — А сеги накъде, сине? — Сеги в балкана, дядо Стояне. Дай ми саде малко хляб, па да бягам нагоре. Ще дойде Видовден и за нас! Тогива ще подирим сметка за всичко! П. Здравков, НД, 240. Ще дойде голям ден <с> малка пита. Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще настъпи време всеки да си получи заслуженото, време за разплата. Ще дойде мачка за погачка. Разг. Казва се някому при отказ на някаква услуга като закана, че и нему няма да услужат, когато поиска. — Ти предпочиташ частното пред общото? Добре. Ще дойде мачка за погачка! Ще дойдеш, приятелче, при касиера за аванс, а той ще ти обърне гръб. А. Гуляшки, ЗР, 308.
ДОХО̀ЖДАМ СИ, ‑аш си, несв.; до̀йда си, ‑еш си, мин. св. дойдо̀х си, (съкр. диал.)
до̀да си, ‑еш си, мин. св. додо̀х си, прич. мин. св. деят. дошъ̀л и (диал.) дошѐл си, ‑шла си, ‑шло си, мн. ‑шли си, св., непрех. 1. Връщам се у дома си или там, където пребивавам постоянно. Пазарджиите от града си дохождаха обикновено късно. Й. Йовков, Ж, 1945, 150. Коя беше тя? .. Дали не е някоя млада учителка? Или може би е студентка, която си е дошла в града за една-две седмици? Д. Ангелов, ЖС, 19. Едно лято, .., в село пристигна Павел .. — Я гледай, я гледай! Дойде си, а! Елин Пелин, Съч. III, 30-31. Докато другите волове, след като си дойдеха от чердата или след като се върнеха от кладенеца, си стояха .. спокойни, .., Комура ще започне да рине с крак и да хвърля пръст на гърба си. Й. Йовков, АМГ, 92. Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето. Ив. Вазов, Съч. Х, 100.
2. За събитие, обстоятелство — стигам до някакъв резултат. — Не, аз никога не съм бил подлец! — оправдава се Буби.. Но така вулгарно да се говори за нашата женитба, това не мога да понасям. Остави да си дойде всичко естествено, без насилие и без да създаваш впечатлението, че едничката ти цел е да се омъжиш! Св. Минков, РТК, 87. Всичко друго щеше да си дойде само по себе си. Т. Влайков, Съч. III, 297.
◊ Дохождам си / дойда си (дода си) на думата (приказката). Разг. Продължавам прекъснат разговор, отново се връщам към това, за което съм говорил. Та да си дода на думата, снощи като чух каруцата, слушах, слушах, па тозчас си рекох: "Туй е каруцата на Чауша." Й. Йовков, ПК, 21. Юрдан схвана недоумението ми, погледна слънцето и рипна изведнъж: — Я да завърнем овцете — предложи той, — а сетне да си дойдеме на думата. Н. Хайтов, С, 97. Я каква жена и какво дете имаш — картинки. Ами за тях, леля, за тях! — упрекна ме с майчинска обич в очите леля Кичка и като ме окуражи с едно: "О-ох, млади сте, млади сте още, има време за всичко!" — дойде си на приказката. Тарас, СГ, 140.