ДОХОРАТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; дохоратя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Доизказвам, доприказвам. дохоратявам се, дохоратя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.