ДОЦЀНТ

ДОЦЀНТ м. 1. Научно звание на лице (между асистент и професор), получило право да преподава във висше учебно заведение. Чехът се надигна от мястото си и леко се поклони: — Доктор Константин Иречек, доцент от Пражкия университет. В. Геновска, СГ, 42. Доцент Иванов направи принос с дисертацията си.

2. Лице с такова звание. — Научих, че си бил доцент в политехниката. Д. Кисьов, Щ, 330.

Хоноруван доцент. Доцент, който получава възнаграждение само за изнесени лекции. Пенев беше свършил Софийския университет през 1907 година и само две години по-късно бе назначен за частен хоноруван доцент по българска и славянска литератури. М. Кремен, РЯ, 569. Частен доцент. Остар. Хоноруван доцент.

— От лат. docens, docentis 'който обучава', през рус. доцент или нем. Docent.

Списък на думите по буква