ДОЦЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЦЕРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доцеря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех.Разг. 1. Изцерявам някого напълно, съвсем; доизцерявам. Водеше детето при билкарката. Само тя ще го доцери и вдигне на крака.

2. Церя, изцерявам и тези, които е останало да се изцеряват; изцерявам всички докрай; доизцерявам. доцерявам се, доцеря се страд.