ДОЦЪФТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЦЪФТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доцъфтя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. доцъфтя̀л, ‑а, ‑о, мн. доцъфтѐли, св., непрех. 1. Цъфтя, разцъфтявам напълно, съвсем. Ябълките край плетищата ръсеха розовия си прашец, доцъфтяваха белите и жълтите лалета в градините. Ив. Венков, ХКН, 83. Кооператорите знаят: не доцъфтят ли китките, поливане не е необходимо, но не бива да се чака и да прецъфтят първите и вторите китки [на доматите]. ВН, 1962, бр. 3257, 2.

2. Цъфтя още, цъфтя допълнително. Това са растения, които имат много дълъг период на цъфтеж .. Обикновено те завършват своето развитие още в края на лятото, когато и дават семена, след което продължават да доцъфтяват. Н. Виходцевски, НЕР, 37.