ДОЧИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЧЍТАМ, ‑аш, несв.; дочета̀, ‑ѐш, мин. св. дочѐтох, прич. мин. св. деят. дочѐл, св., прех. Чета и това, което е останало да се чете, изчитам докрай; доизчитам. Един майор дочита последните страници от "Чифликът край границата". Неговият другар капитан прелистя стихотворенията на Димча Дебелянов. А. Каралийчев, ПГ, 156. Имаше да дочита ръкописа на един частен доцент, който кандидатствуваше за редовен преподавател по естествена история. А. Гуляшки, Л, 445. Сякаш цяла нощ бе чел някаква книга и сега вече я дочиташе, за да я затвори най-после съвсем разбрана, съвсем прочетена. Д. Немиров, Б, 210. Зарязахме занимавките. Който пишеше писмо, не дописа думата. Който четеше книга, не дочете изречението. М. Кюркчиев, ВВ, 7. Ванко отвори смачкания син плик... — Какво пише? — заинтересува се чичото, преди още племенникът да бе дочел писмото. М. Грубешлиева, ПИУ, 25. дочитам се, дочета се страд. Има други произведения, чиито исторически данни, макар проверени и точни, са лишени от всякакви художествени качества. Мъчителни, такива пиеси едва се дочитат. Н. Лилиев, Съч. III, 121. Но по вътрешна форма тя [баладата] е крайно слаба, ..; при това, за да се дочете докрай, пречи нейната извънмерна проточеност. П. П. Славейков, Съч. VII, 161.