ДОЧИТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЧЍТАНЕ ср. Отгл. същ. от дочитам и от дочитам се; доизчитане. И често, като гледаше така някой облак, си мислеше: "Ако се не превърне на друго, доде прочета до двайсет, ще оздравея, ако се превърне, ще умра." И почваше да брои със затаен дъх; и ако на дочитане вземеше да се разваля облакът, без да ще, сбръзваше четенето. Ил. Волен, ДД, 77.