ДОЧУ̀ВАНЕ

ДОЧУ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от дочувам1 и от дочувам се.

ДОЧУ̀ВАНЕ

ДОЧУ̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от дочувам2 и от дочувам се.

ДОЧУ̀ВАНЕ

ДОЧУ̀ВАНЕ3 ср. Употребява се при завършване на разговор по телефон в смисъл 'да се чуем отново, пак'.

Списък на думите по буква