ДОЧУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЧУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; дочу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Чупя, счупвам и това, което е останало несчупено; чупя докрай; доразчупвам, досчупвам. Случваше се да удрям, да удрям по някой жилав клон, а той си стоеше напук и не падаше. Ядосвах се тогава и вземах, че с ръце го дочупвах. Кр. Григоров, ОНУ, 69. Игрил дочупи лъка и хвърли парчетата отпреде си. Ст. Загорчинов, ДП, 261. дочупвам се, дочупя се страд.