ДОШМУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; дошму̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Шмуля и това, което е останало да се шмули, шмуля докрай.дошмулвам се, дошмуля се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.