ДОЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Изстисквам с ръце или с машина мляко от виме на добиче. Когато смениха местните крави с млади, породисти, стрина Митра стана краварка. Тя, клекнала на столче, ги дои под ред, а Петко току се муши в преградата при теленцата, гали ги и им се радва. Кр. Григоров, Н, 146. Четири невести доят стадо овце и си хортуват. Гъсто димящо мляко шурти в менците. А. Каралийчев, С, 60.

2. Прен. Грубо. Използвам безогледно и продължително някого за лични облаги, получавам от някого материални облаги. — Тази вечер ще минеш без ракия — сухо отговори Джони. — Стига си ме доил. — Кой, аз ли те доя?... — смаяно попита Стоичко Данкин. Д. Димов, Т, 385. Задръстено е с евреи в Солун.., ама все търговци хора: има и да доиш и да остане, — не са като нашата, софийската, голотия. Ал. Константинов, Съч., 211. — Аз ще откупя Извор от хазната — твърдо, спокойно и съвсем неочаквано обяви агата. Какво ще кажете?.. "Купувай и откупувай и върви на майната си! — като че ли говореха затворените им лица. Не е ли все едно кой ще ни дои и коли?" В. Мутафчиева, ЛСВ I, 449.

3. Диал. Давам на дете да суче мляко, кърмя. Майка е на хубаво детенце. Ще бди денонощно над люлката му, ще го дои. К. Петканов, ОБ, 225. Отговаря чер арапин манафин / .. / я излез, Марко, на юнашки мегдан, / че да та видя що си за юнак. / Кого е майка по-млого доила, / кого е майка по-млого кърмила. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 154.

4. Диал. Храня, отглеждам. След обед, като останаха сами със старата, той [Юрталана] посочи с поглед нагоре, дето се чуваха пъргавите Севдини стъпки: — Кога ще се пръждосва тази? — Къде да се пръждосва? — скръсти ръце старата. — Където си ще. Аз няма да я доя тук. Г. Караславов, С, 196. доя се страд. Обикаляха из село и ходиха даже на кошарата под Танова могила, да видят как се доят овцете и как се подсиря прясно сирене. Ц. Гинчев, ГК, 372.

— Друга (диал.) форма: довя.