ДОЯДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЯ̀ДАМ, ‑аш, несв.; дояда̀, доядѐш, мин. св. доя̀дох, прич. мин. св. деят. доя̀л, пов. доя̀ж, св., прех. Диал. Дояждам. Хаджият, изправен гърбом в едно кьоше, доядаше останките от вечерята. Й. Йовков, ПГ, 94. Лакомството на Гърбуна нямало край.

За да турне пари настрана — той не си доядал, ходел с парцаливи дрехи, недоплащал на слугите си. Д. Немиров, Д № 9, 94. А после тоз герой / вий виждали ли сте в немилост как изпада, / и крадени пари в чужбина как дояда. К. Христов, Избр. ст, 165. доядам се, дояда се страд. Докато кравите ядяха, Христака беше все помежду им .. Той следеше да се дояда всичко — и последната сламчица, и последното зрънце — и да се дояда сладко. Ил. Волен, МДС, 193.

ДОЯ̀ДА МИ СЕ несв., непрех. Диал. Дояжда ми се. На Младена все повече му омръзваха гласа ѝ, усмивката ѝ, погледа ѝ, навиците ѝ .. И както му се доядаше към обяд и към вечеря, така понякога чувствуваше нужда да я оскърби или да я накаже "за нещо". Ил. Волен, ДД, 102-103.

ДОЯ̀ДАМ СИ, ‑аш си, несв.; дояда̀ си, ‑ѐш си, мин. св. доя̀дох си, прич. мин. св. деят. доя̀л си, пов. доя̀ж си, св., непрех. Диал. Дояждам си. Оставям байко да си дояда, а аз скачам и веднага се намествам до огъня. Т. Влайков, Пр I, 300. Свекърът и свекървата си доядали скришом, а снахата примирала от глад. Ран Босилек, ВП, 98.