ДРАГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀ГА ж. Техн. 1. Машина, съоръжение или мрежа, обикн. монтирана върху плаваща платформа, с която се дълбае дъното на воден басейн, за да се почиства и улеснява корабоплаването, вади се пръст

или пясък за добив на злато, платина, потънали предмети и др., за изследване на дъното и др.; дълбачка. Почистването на коритото на реката .. и на по-големите открити отводнителни канали .. се извършва в повечето случаи машинно. За тази цел се използуват най-различни видове машини, разположени на брега на коритото или върху салове: кофено-верижни багери, драги. Д. Велев, М II, 285. Аз се качих на драга — колосалната машина за чистене морето и гледах как тя ринеше със заглушителен шум в железни кошове .. пясъка и тинята из дъното на морето. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 191. В тая вода има злато, ще видите драгата колко злато изважда от тая вода! Й. Радичков, НД, 77. Карибски ястреби и яркочервени пеперуди витаеха във водата .. Тогава запалиха мотора на една археоложка драга, тя потопи желязна шепа в свещения кладенец и измежду виденията на днешния ден измъкна заедно с праисторическата тиня това, което брадат един археолог очевидно очакваше. Н. Инджов, ПП, 144-145.

2. Голяма мрежа, приспособена да изважда от водното дъно минерали или живи организми. С помощта на драга и дъночерпател — уреди за вземане на проби от почвата на дъното и дънните животни — бяха събрани много дънни мекотели. Д. Богданов, ТА, 57.

3. Механизъм, снабден с магнит, предназначен за взривяване или изваждане на мини от морско дъно.

— От англ. drag през рус. драга.