ДРАГАСТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГА̀СТЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. Безпокоя някого, досаждам продължително на някого с настояване, искане на нещо; врънкам. Аз не само бях обогатил сбирката си [от пословици], но бях вече доволно привикнал и на уместното им употребение в разговора .. Това ми даваше някак преимущество .. над скитниците онези калугери, които ходеха тогаз да просят по селата и драгастеха селяните за едно, за друго, като ги проглушаваха с пословишките си цитати от псалтирия и житиетата на светиите. П. Р. Славейков, БП I, ХIV. Недей ма драгасти веке за пари. СбНУ ХIV, 217. драгастя се страд.