ДРАГИНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГЍНКО, ‑то, мн. ‑вци, м. Диал. 1. Обикн. в обръщение. По-млад брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му, по-млад девер; драгинчо. Тя ми отговори: — Добре дошъл, драгинко .. "Драгинко"... Християния беше жена на брат ми! П. Спасов, ГЛЗЗ, 79. Щом се зададе Ганчо от протката, Иваница заплака с глас: "Ела, ела, драгинко, да видиш бача си Ивана на кой хал са го направили проклетите турци..." Ц. Гинчев, ГК, 264. Буля драгинку думаше: / .. "Драгинко, драги на буля, / снощи са бачо ти пресече." Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 37. Снаха драгинку думаше: "Драгинко, мили деверко, / във петък срещу събота, / децата да ми сберете, / на кръстопът ги доведи — / аз ще да дода, драгинко, / да дода да си ги зема!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 56.

2. Обръщение на невеста към по-млад човек, момък, който не е роднина, но е близък на мъжа ѝ. Младая невеста казва на сички съседи и познати момкови, на по-младия мъжескаго пола драгинковци. Г. С. Раковски, П I, 130.