ДРАГО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Остар. и диал. 1. Обичен, мил, драг. Драговна девойка.
2. Любовен. Драговни приказки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.