ДРАГО̀ВНИК

ДРАГО̀ВНИК, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Любим мъж; либе, любовник. Девойката, влюбена в княза, като се сърдеше на дързостта му, изпитваше удоволствие от тоя изблик на сила и необузданост у драговника си. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 62. Оттам русокосата заключеница чакала да види своя драговник, който слизал привечер на водопой с обозните коне. Н. Хайтов, ПП, 136-137.

2. Само мн. Любовна двойка; либета, любовници. — Ами, такова, мами... — наведе се тя [Кръстевица] към него — защо си се бъхтал в училището? .. — Защото [Димчо] ми рече, че кака Станка и учителят Борис били драговници — призна чистосърдечно Тоньо. Г. Караславов, ОХ I, 143.

Списък на думите по буква