ДРАГОВО̀ЛЕЦ

ДРАГОВО̀ЛЕЦ, мн. ‑лци, м. Остар. Книж. Доброволец. Огънят на бунта пламна на другия ден .. Светнаха копията на драговолците, звъннаха мечовете им, пропищяха първите стрели над ромейските гарнизони. Новата българска войска порасна бързо. А. Каралийчев, ПГ, 101.

Списък на думите по буква