ДРАГОВО̀ЛНО

ДРАГОВО̀ЛНО нареч. Книж. По собствено желание, без принуда; доброволно. Противоп. насила, принудително. Интересът на Великобритания на Балканите бе по-скоро маргинален. В началото на века империята бе достигнала апогея на своето могъщество и макар никога да не се отказваше драговолно от примамлива възможност за по-нататъшна експанзия, бе склонна да приеме и запазване на съществуващото положение. И. Илчев, БА [еа]. — Царете и болярите драговолно няма да си дадат царщината и болярщината. Ст. Загорчинов, ДП, 344. Той слезе драговолно от колата и подробно ни обясни накъде да вървим. М. Яворски, ЕСВ, 56. Почти във всеки град се отварят училища и гимназии .., за които и най-бедните подават съвсем драговолно своята лепта. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 201. Това ще ви направи по-убедителни при отстояването на определена позиция, която партньорствата ще бъдат склонни да оспорват, но драговолно да приемат, щом се убедят в благородните ви помисли и предвидения от вас мащабен съзидателен ефект. Нов., 2006, бр. 133 [еа]. Като забелязах желанието му [на Д. Миладинов] да остане в родното си място, .., отстъпих му драговолно и преждевременно учителското си място в Струга. К. Шапкарев, МЖБМ, 19.

Списък на думите по буква