ДРАГОЛЮБНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРАГОЛЮ̀БНО нареч. Остар., сега поет. 1. По драголюбен начин; приветливо, приятно. Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.
2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. Означава, че някъде има добро, приятно настроение; приятно. Наоколо беше весело и драголюбно от топлото пролетно слънце и чуруликането на птичките.
— Друга (остар.) форма: драголѝбно.