ДРАГОМА̀НКА

ДРАГОМА̀НКА1 ж. 1. Остар. Жена драгоманин. В скоро време тя [Мария] научи испански язик и.. много ползува господаря си в преговорите му с мексиканците.. Една жена на първенците .., като ся беше сприятелила с драгоманката Мария, .., намисли да избави приятелката си от общото изтребление на испанците. П. Кисимов, ОА II (превод), 35-86. "Аз ще на нива да ида / .. / да си чета откупя, нивите да ни поженат," / .. / Тодор си бързо отива / и си четата завежда / на ниви, на най-големите. / Женали, що женали, Марийка драгоманката, / .. / тя на Тодора думаше. Нар. пес., СбВСт, 487.

2. Диал. Водачка на група лазарки (Вл. Георгиев и др., БЕР).

ДРАГОМА̀НКА

ДРАГОМА̀НКА2 ж. Жена — жителка на Драгоман (град в Западна България).

Списък на думите по буква