ДРАГОЦЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГОЦЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Остар., сега поет. Който има голяма стойност; скъп, скъпоценен. И удиви се Попея от тия думи на пътника, помисли няколко време, като си допря до челото белоснежната ръка, която блещеше от светлика на драгоценни украшения. Ив. Вазов, Съч. ХI, 57. "Олтарът, една мозаична работа от драгоценни метали, сплавени с

огън, съединени в безгранична красота, .., беше разбит и поделен между грабителите." А. Каралийчев, С, 45. Младата жена подаде на вещицата драгоценния си пръстен. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 97. Чехският клуб из Прага пратил една депутация в Дрезден, която ще поднесе в дар на генерала Черняева една драгоценна сабля. НБ, 1877, бр. 59, 232. "Там девойки засмени в драгоценни премени, / па и злато ще той да сдобие." К. Христов, (превод), Избр. ст, 108. Драгоценен метал.

2. Остар., сега книж. Който има голямо значение, важност, който се цени високо от някого; скъпоценен. Всяка минута беше драгоценна, всеки изгубен миг можеше да има решително действие върху изхода на войната... Ив. Вазов, НР, 22. Хаджи Генчовица имала добра, мека и любяща душа, .., но сичките тия прекрасни и драгоценни нейни качества са появляле на видело само тогава, когато тя била заедно с децата си и без мъжа си. Л. Каравелов, Съч. II, 66. Ние, които до вчера бяхме останале най-назад в сяко едно отношение, днес захванахме вече да живееме и да търсиме това, щото е най-свято, най-велико и най-драгоценно нещо за човека, т.е. личната и народната своя свобода. БГ, 1. Драгоценна съпруга. Драгоценна книга. Драгоценен завет. Драгоценна дружба.

◊ Драгоценен камък; драгоценен камен. Остар. и диал. Скъпоценен камък. Сара блещеше в разкошни премени, с бисери и драгоценни камъни. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 110. Старите сватове .. водеха несвързан разговор за скритото имане в крепостта на Кале пътека — три делви злато и драгоценни камъни, съкровището на цар Иван Шишмана. А. Каралийчев, В, 30. Юлий 11-ий имал обичай да казува, че учението служи на худородните за оръжие, .., а на владетелите вместо бисерие и драгоценни камение. Ч, 1871, бр. 17, 541.

— От рус. драгоценный.