ДРАЖАЙШИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАЖА̀ЙШИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Гальов. Обикн. в обръщение. Много драг, много скъп; многообичен. Младостта са не връща, мои дражайши читатели. Л. Каравелов, Съч. VII, 53. — О, престани, дражайша моя съпруго! Не плачи и не скърби. П. Тодоров, МГ (превод), 8.

◊ Дражайша половина. Остар. Шег. Съпруга. А след тях се мъкнеше Велина / с каносаната си дражайша половина. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 182.