ДРАЗНЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀ЗНЕНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от дразня и от дразня се. Цял ден дразниш братчето си. Спри това дразнене! △ Омръзна ми твоето дразнене за дребни неща.

2. Физиол. Въздействие на външната и вътрешната среда върху живия организъм, което предизвиква възбуждение. Материалните неща и процеси, които упражняват въздействие върху сетивните органи, се наричат дразнители, а самият процес на това въздействие — дразнене. Псих. Х кл, 32. Растенията при всички случаи на дразнене отговарят с клетъчно разрастване, което спира, щом като дразнителят преустанови своето въздействие. Р. Райчев, НКД, 39.