ДРАЗНЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀ЗНЕЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от дразня като прил. Който дразни, който въздейства на сетивата или чувствата. Стаята изпълни приятна дразнеща миризма на младо печено месо и задморски подправки. Д. Спространов, ОП, 144. Анет, с маниера на изтънчена кокотка, веднага започна да се държи предизвикателно към него .. — Екс! — отговори му Анет с хитра, дразнеща усмивка, като дигна чашата си. Д. Ангелов, ЖС, 226. Системното безсъние е болестно състояние. От него страдат често страстни тютюнопушачи или хора, употребяващи продължително време разни дразнещи и възбуждащи вещества. ВН, 1962, бр. 3265, 4.