ДРАМАТЍЧНО

ДРАМАТЍЧНО нареч. Книж. 1. Като в драма, по начин, присъщ на драма (в 1 знач.); драматически. Тая глава на разказа .. трябва да бъде драматично кратка и мемоарно скромна. Т. Генов, ДОД, 105.

2. С наличие на драматизъм, на остри сблъсквания, трагични конфликти, напрежение; драматически. Един от героите остава пресечен надлъж и .. се изгуби в тъмното, с явното намерение да се хвърли в океана и да се избави завинаги от непоносимите си душевни страдания. Така драматично завършват първите две части на филма "Слънчевата къща". Св. Минков, ДА, 39.

3. С патос, по начин, който има за цел да изрази драматизъм (във 2 знач.), да направи впечатление, да развълнува; драматически. Покъртително драматично разказва Величков за срещата с баща си — прострян на земята, облян в кръв и все пак, когато полека-лека се съвзема, първата му грижа е да насърчи сина си. Г. Константинов, ПР, 159. Той изрече драматично: — На такива неблагодарници куршум! П. Славински, ПЗ, 15. А в кухнята тетка се е изправила драматично, ту клати глава, ту възкликва. В. Бончева, АП, 140.

Списък на думите по буква